14 апр. 2007 г., 07:46

Лъкатушат посоките ни 

  Поэзия
636 0 11

Лъкатушат посоките ни.
В пресечните си точки
се взривяват в изгревите,
и разпръскват светлина...
Душите ни витаят във вселената.
Побрали в себе си от миговете
зачатия на вечност... и тишината
ражда музиката на звездите.
Да бъдем по-добри, и нека
има светлина!
Ако посоките ни бяха само
хоризонтални прави,
не биха се пресекли никога.
Да бъдем себе си,
за да родим онази светлина,
която трепка във очите ни!
Послушай, чуваш ли мелодията
на звездите?... те пеят,
а музиката им прелива
в омаята на изгревите!



© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Обичам те Веси! Сякаш винаги съм те познавала, така се чувствах вчера в твоята компания.Държа в ръцете си твоята книжка, която е чудесна! Още миналата пролет трябваше да се срешна с теб...
    Ти си прекрасна жена и приятелка!

  • Ти си..истинска
    Цяла вечер/след като се върнах/ се питах защо се видяхме толкова късно
  • Благодаря ви!
    Нека има светлина!
  • Мила,Поздрав и
  • ,,Да бъдем по-добри, и нека
    има светлина! ''
    Дори чух мелодията
  • "Ако посоките ни бяха само
    хоризонтални прави,
    не биха се пресекли никога."

    Много си права Джейни,
    често случване, реално ...

    Роздрав и усмивка.
  • светлина си!
    като послание блещукащо в надеждата за сбъдване...
  • Прекрасен е стиха ти Джейни! Ценна си. Поздрав!
  • А на мен много ми хареса!
    Такава музика и светлина се лее от него!
    Браво Жени!
  • Благодаря ти Чар!
  • този хубав стих така е побелял...почти до есе, обаче ми хареса
Предложения
: ??:??