Студ и мрак... всичко е потънало в тихата 

         и призрачна мъгла, а аз какво търся?

            Пита ли ме някои за чувствата ми...

           за моите емоции и влюбвания. 

      Аз потъвам като незнаен силует в нея...

        в красивия ù лик с омайна свежест  

        и се озовавам в измерение на незнайност

           и уплаха. Всичко свърши - аз... и тя 

            няма какво да си кажем и отиваме

           там, където никой не знае за 

                              света! 

       И се мотая из плахите улици, като 

          бездомник и търся утеха и обич -  

           такава, каквато си отиде и остави

                  траен спомен в сърцето ми. 

        Няма я онази закрила, обич и 

         подслон, аз с наведена глава

        си отивам от света тъй познат

         и продумвам: любов... любов

                              и любов!