23.12.2009 г., 16:26 ч.

Любов 

  Поезия » Любовна
742 0 1

        Студ и мрак... всичко е потънало в тихата 

         и призрачна мъгла, а аз какво търся?

            Пита ли ме някои за чувствата ми...

           за моите емоции и влюбвания. 

            

 

      Аз потъвам като незнаен силует в нея...

        в красивия ù лик с омайна свежест  

        и се озовавам в измерение на незнайност

           и уплаха. Всичко свърши - аз... и тя 

            няма какво да си кажем и отиваме

           там, където никой не знае за 

                              света! 

 

 

       И се мотая из плахите улици, като 

          бездомник и търся утеха и обич -  

           такава, каквато си отиде и остави

                  траен спомен в сърцето ми. 


 

        Няма я онази закрила, обич и 

         подслон, аз с наведена глава

        си отивам от света тъй познат

         и продумвам: любов... любов

                              и любов!

© Даниел Давидов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дани, чети повече има хляб в тебе! Браво!
Предложения
: ??:??