Студ и мрак... всичко е потънало в тихата
и призрачна мъгла, а аз какво търся?
Пита ли ме някои за чувствата ми...
за моите емоции и влюбвания.
Аз потъвам като незнаен силует в нея...
в красивия ù лик с омайна свежест
и се озовавам в измерение на незнайност
и уплаха. Всичко свърши - аз... и тя
няма какво да си кажем и отиваме
там, където никой не знае за
света!
И се мотая из плахите улици, като
бездомник и търся утеха и обич -
такава, каквато си отиде и остави
траен спомен в сърцето ми.
Няма я онази закрила, обич и
подслон, аз с наведена глава
си отивам от света тъй познат
и продумвам: любов... любов
и любов!
© Даниел Давидов Всички права запазени