Минават години, часове и дни,

напразно се надявам да спре да ме боли.

Поглеждам в очите си, но болката по-малка - не става,

докосвам косите си, ала парфюмът му остава.

Там е, за да ми напомни,

там е, за да ми тежи.

Времето спомените не изгаря,

отново и отново болката увеличава.

Нещо позвънява,

събуждам се и виждам, че навън е нощ, не е започнало все още да се зазорява.

Поглеждам телефона,

виждам името му там,

радостна, завита под юргана,

прочитам две думи, изписани на екрана.

Че ме обича там е написал,

в две думи любовта е описал.

Изпращам в отговор целувка по звездите,

колко е хубаво да видиш любовта в на един човек очите!