Любов
Далече съм и близо съм дo тебе
и зная - някъде в нощта си ти.
Разтапям се във спомен нежен,
а дъждът вали, вали, вали...
Със мен ли бе, или сънувах?
Докосвах ли те, или не?
Реалност ли бе, или бленувах -
изгарят още моите ръце...
Ти страст ли бе, или мечтание -
копнеж, желание, една тъга?
Усещам твоето ухание -
пулсират чувствата ми във нощта.
Ти тук си и си тъй далече,
от мен, любов - и стих искри...
Със трепет чакам те, но вече
дъждът вали, вали, вали...
Мария Димитрова-Вълкова
© Maria Valkova Все права защищены