Любовта ни се преплита ще,
съдбите ни обричаше, ала неподозирайки в бездната се хвърлихме и сами не разбрахме колко потънахме!
Казах ти: ,,Ще ме забравиш лесно",
на себе си повтарях го безрезервно,
но всичко стана тъй неусетно и да те забравя опитвах безуспешно.
Как сияеха очите ни, как не слизаха усмивките от лицата ни, колко много се обичаха телата ни, колко влюбени бяха сърцата ни.
И сякаш всичко се превърна в прах, щом ,,сбогом" казах ти аз.
Ти и дума не продума, нито действие ме върна.
Сама останах аз, а ти в кого си влюбен сега? Игра на чувства стана нащо-превърнах се в разбита сянка, а ти?
Когато те отпращах... да се върнеш се надявах!
© Н. З. Все права защищены