Любовта ни се преплита ще,

съдбите ни обричаше, ала неподозирайки в бездната се хвърлихме и сами не разбрахме колко потънахме!

Казах ти: ,,Ще ме забравиш лесно",

на себе си повтарях го безрезервно,

но всичко стана тъй неусетно и да те забравя опитвах безуспешно.

Как сияеха очите ни, как не слизаха усмивките от лицата ни, колко много се обичаха телата ни, колко влюбени бяха сърцата ни.

И сякаш всичко се превърна в прах, щом ,,сбогом" казах ти аз. 

Ти и дума не продума, нито  действие ме върна.

Сама останах аз, а ти в кого си влюбен сега? Игра на чувства стана нащо-превърнах се в разбита сянка, а ти?

Когато те отпращах... да се върнеш се надявах!