9 апр. 2008 г., 11:47

Любовта на поета 

  Поэзия » Философская
1004 0 6

Любовта на поета


Поетът музата не спира да ухажва.

Той носи и от земните цветя

и тя, засмяна, стиховете ражда

във неговата пламнала душа.


Поете, музата ти знае -

за нея би заложил всичко ти.

И любовта си тя ще ти признае

със пламнали, изстрадали очи.


Поете, музата си ти обичай,

защото тя е твоето добро.

От свойта светлина не се отричай

и се пази от мрачното око.


О, музо, тъй прекрасна си във мене.

Не спирай да ми даваш своя цвят -

за мен ти си щастливо, сладко бреме

и озаряваш мъдро моя свят.

© Нико Ников Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??