9 abr 2008, 11:47

Любовта на поета 

  Poesía » Filosófica
1060 0 6

Любовта на поета


Поетът музата не спира да ухажва.

Той носи и от земните цветя

и тя, засмяна, стиховете ражда

във неговата пламнала душа.


Поете, музата ти знае -

за нея би заложил всичко ти.

И любовта си тя ще ти признае

със пламнали, изстрадали очи.


Поете, музата си ти обичай,

защото тя е твоето добро.

От свойта светлина не се отричай

и се пази от мрачното око.


О, музо, тъй прекрасна си във мене.

Не спирай да ми даваш своя цвят -

за мен ти си щастливо, сладко бреме

и озаряваш мъдро моя свят.

© Нико Ников Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??