iren5 (Ирен)
1106 6259
25 нояб. 2017 г., 18:03

Любовта се беше случила... почти 

  Поэзия » Любовная
555 4 7

Душата ми копнееше за теб -

обичането, нежността и прочие.

Всичко сякаш ми се случваше подред,

като на филм , а после… многоточие.

И сякаш омагьосана от теб

оставих Любовта да ме пленява.

Прекрачих прага. Обърнах се. Видях,

че съм сама. И теб до мен … те няма.

Как исках да си тръгна… Не успях.

Душата си на Дявол бях дарила

и без значение, че Любовта не може да е грях

във адски мъки всеки ден по мъничко умирах.

Любовта се беше случила… почти…

И пак „почти“… си бе отишла.

Не мога да живея само със „преди“

и за това сега живея със голяма ЛИПСА.

© Ирен Все права защищены

вдъхновено от  - "Най-голямата любов, е тази, която почти сме имали..." автор: Александра Иванова

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много хубаво!
  • Лулу, Амброзия, благодаря ви за присъствието.
  • Страхотно е!
  • Прегръщам те, мила! Недей да тъжиш...
  • Благодаря ви! Марги, не се живее само с липса. Съществува се. Добре е, човек да умее да не се фокусира върху липсите само, защото винаги има какво още да ни отнемат. Ама авторката е добре, а лирическат ще се оправи, не я мисли. Но пък ако си я "ожалила" хм... значи съм успяла с внушението. Пълно да ви е!
  • Не знам какво да кажа. Хубав стх, голямо разочарование. Как се живее само с липса?
  • Много е хубаво, Ирен!
Предложения
: ??:??