25 nov 2017, 18:03

Любовта се беше случила... почти 

  Poesía » De amor
597 4 7
Душата ми копнееше за теб -
обичането, нежността и прочие.
Всичко сякаш ми се случваше подред,
като на филм , а после… многоточие.
И сякаш омагьосана от теб
оставих Любовта да ме пленява.
Прекрачих прага. Обърнах се. Видях,
че съм сама. И теб до мен … те няма.
Как исках да си тръгна… Не успях.
Душата си на Дявол бях дарила
и без значение, че Любовта не може да е грях
във адски мъки всеки ден по мъничко умирах. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Todos los derechos reservados

вдъхновено от  - "Най-голямата любов, е тази, която почти сме имали..." автор: Александра Иванова

Propuestas
: ??:??