10 дек. 2014 г., 15:45

Люлката 

  Поэзия
954 1 7
Залюля ме на сладостна люлка,
залюля ме над синя трева.
Полудяха щурците с цигулки
и огря ни огромна луна.
Залюля се светът и се вдигна,
като вещица яхна метла,
а луната лукаво намигна -
от нега и нощта отмаля.
В тъмнината прелитат светулки
и шуми самодивска гора.
Бе прекрасно на твоята люлка,
но сега ще вървя у дома. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Все права защищены

Предложения
  • Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
  • Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...

Ещё произведения »