10 dic 2014, 15:45

Люлката 

  Poesía
846 1 7

Залюля ме на сладостна люлка,

залюля ме над синя трева.

Полудяха щурците с цигулки

и огря ни огромна луна.

 

Залюля се светът и се вдигна,

като вещица яхна метла,

а луната лукаво намигна -

от нега и нощта отмаля.

 

В тъмнината прелитат светулки

и шуми самодивска гора.

Бе прекрасно на твоята люлка,

но сега ще вървя у дома.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??