12 июн. 2013 г., 08:39

Люспа от сафрид върху вигвама на следобеда 

  Поэзия » Философская
468 0 1

Белее душата ми - пресъхнала от мечти…

Богат съм със нея, а и фар построих на плажа.

От него - покани изпращам по пасажите лъскав сафрид,

свиквам племето. Племето на приятелите…

 

Че разпиляха се пиуксите като шепа орлови пера.

И непокръстени растат децата им из планетата.

А ние - шамани и воини - градим и пазим за тях

вигвамите и ловните си полета.

 

Вече трийсет луни се търкулнаха зад Големия хълм,

но стиска здраво юздите - събира ни Вожда…

Аз - с боговете говоря, но напоследък те нещо мълчат.

Елате! Жертва да принесем - каквато можем.

 

Тук, от брега на голямата синя вода,

да изпратим по братски поредния залез…

Да се помолим: „Дано не е последен!” - а след това -

с хоризонта преплели бради - да помечтаем…



© Красимир Чернев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Като дете бях почнала да пиша индиански роман под въздействието на десетките таткови романи за вождове вкъщи
Предложения
: ??:??