12.06.2013 г., 8:39 ч.

Люспа от сафрид върху вигвама на следобеда 

  Поезия » Философска
478 0 1
Белее душата ми - пресъхнала от мечти…
Богат съм със нея, а и фар построих на плажа.
От него - покани изпращам по пасажите лъскав сафрид,
свиквам племето. Племето на приятелите…
Че разпиляха се пиуксите като шепа орлови пера.
И непокръстени растат децата им из планетата.
А ние - шамани и воини - градим и пазим за тях
вигвамите и ловните си полета.
Вече трийсет луни се търкулнаха зад Големия хълм,
но стиска здраво юздите - събира ни Вожда…
Аз - с боговете говоря, но напоследък те нещо мълчат.
Елате! Жертва да принесем - каквато можем. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Чернев Всички права запазени

Предложения
: ??:??