Мадридско споделено
Отива си животът ми кат 'есен,
обрулено листо от ветрове.
Че тоз живот не беше като песен,
живот от буреносни дъждове.
Люшкана в житейските проблеми,
търсих, чаках своя Светъл Лъч.
Но минаха се, минаха години,
животът ми мъглив е като в здрач.
И в „тъмнина“животът продължава,
проблясва само малка Светлина.
Едничък Път, но сам не се открива. ...