Мадридско споделено
Отива си животът ми кат 'есен,
обрулено листо от ветрове.
Че тоз живот не беше като песен,
живот от буреносни дъждове.
Люшкана в житейските проблеми,
търсих, чаках своя Светъл Лъч.
Но минаха се, минаха години,
животът ми мъглив е като в здрач.
И в „тъмнина“животът продължава,
проблясва само малка Светлина.
Едничък Път, но сам не се открива.
Път, чертан с духовна красота.
И ето - аз сред своите другари,
приятели от моята страна.
Прозира в мен Любовта голяма,
Божествената ярка Светлина.
„Събудих се“, душата си отворих.
Прозрях Живота в Истина една.
Мъдростта, Доброто аз намерих -
Правота е тази Светлина.
Живот, изпълнен с мъка и неволи.
Живот в радост и щастливи дни.
Живот прекрасен, тъй съм те мечтала -
достоен си за мойте старини.
юни,2009г.,Мадрид
© Божидарка Божинова Всички права запазени