Магия

И ето – отново си тук,

отново озарен от новия ден.

Чувам онзи приятен звук,

пробуждащ всичко в мен.

Очите ти са моята надежда –

моята искра и светъл блян.

Устните ти – вечната подкана,

вечната стихия, страхът необуздан.

Ръцете ти са моята утеха –

моят пристан и изгрев от лъчи.

Пръстите ти –

нежната сила, караща света да заблести.

И ето – отново си тук,

отново държиш ме в страшния плен.

И ето го пак познатият звук,

само остатък от могъщата тлен.

Загубена в безкрайните поля,

търся страстния ти зов...

И викам те – ела...

Обичам те, Любов!