5 abr 2012, 11:24

Магия 

  Poesía
605 0 1

Магия



И ето – отново си тук,

отново озарен от новия ден.

Чувам онзи приятен звук,

пробуждащ всичко в мен.

 

Очите ти са моята надежда –

моята искра и светъл блян.

Устните ти – вечната подкана,

вечната стихия, страхът необуздан.

 

Ръцете ти са моята утеха –

моят пристан и изгрев от лъчи.

Пръстите ти –

нежната сила, караща света да заблести.

 

И ето – отново си тук,

отново държиш ме в страшния плен.

И ето го пак познатият звук,

само остатък от могъщата тлен.

 

Загубена в безкрайните поля,

търся страстния ти зов...

И викам те – ела...

Обичам те, Любов!

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красиво е, много е красиво След такова описание на любовта, кой би се страхувал да се влюби? Браво, браво, невероятна си!!!
Propuestas
: ??:??