mirka16 (Мирослава Митева)
8 9
8 мая 2008 г., 21:03

Магия 

  Поэзия
792 0 1

Магия

 

Всеки ден бях аз сама,

всеки час търсех аз утеха,

всеки миг оглеждах се аз за теб,

а намерих едно голямо нищо...

Вървейки, стъпвах аз на облак,

потъвах всеки ден и час...

а ти стоеше там горе и се молеше

по-бързо да падна аз.

Потъвайки надолу към земята,

усещах вятъра в мен,

нашепвайки в ухото:

"Бори се, мила моя, за щастието в тоз живот сама."

© Мирослава Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??