Магия

8 may 2008, 21:03

Poesía

794 0 1

Магия

Всеки ден бях аз сама,

всеки час търсех аз утеха,

всеки миг оглеждах се аз за теб,

а намерих едно голямо нищо...

Вървейки, стъпвах аз на облак,

потъвах всеки ден и час...

а ти стоеше там горе и се молеше

по-бързо да падна аз.

Потъвайки надолу към земята,

усещах вятъра в мен,

нашепвайки в ухото:

"Бори се, мила моя, за щастието в тоз живот сама."

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.