Жълтее хартията и ме стиска за гърлото...
Премина животът ми, хапан от вятъра...
Само и единствено в думите търся го,
света си осмислям и бягам от пясъка.
Зачевам на крилете си очарование
и скривам по малко в скъпо ковчеже,
откъдето да черпя по къс вдъхновение
и с думите живи нежно да чезна.
Те ме разтупкват силно до гърлото,
откриват стъпки, отключват пориви,
с лечебно биле - лудостта търсят,
в безкрая - миг вечност да сторят.