30.10.2011 г., 19:31 ч.

Магия 

  Поезия » Философска
561 0 8

Жълтее хартията и ме стиска за гърлото...

Премина животът ми, хапан от вятъра...

Само и единствено в думите търся го,

света си осмислям и бягам от пясъка.

 

Зачевам на крилете си очарование

и скривам по малко в скъпо ковчеже,

откъдето да черпя по къс вдъхновение

и с думите живи нежно да чезна.

 

Те ме разтупкват силно до гърлото,

откриват стъпки, отключват пориви,

с лечебно биле - лудостта търсят,

в безкрая - миг вечност да сторят.

 

 

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??