МАГИЯ

                 Живеех свободен като птица -

                 прелитах от клон на клон.

                Ти омая ме с погледа на жрица –

                 потърсих при теб подслон.

                  Със дни от обич ме зазида –

                   верига от любов ми изкова.

                  В море от страсти като мида,

                   изчиствам хулените слова.

                   На кръстопът останах да живея,

                    към тебе пътища водят отпреди.

                    Мечти върху камък ще посея.

                     … Даже там любов ще се роди.