МАГИЯ
Живеех свободен като птица -
прелитах от клон на клон.
Ти омая ме с погледа на жрица –
потърсих при теб подслон.
Със дни от обич ме зазида –
верига от любов ми изкова.
В море от страсти като мида,
изчиствам хулените слова.
На кръстопът останах да живея,
към тебе пътища водят отпреди.
Мечти върху камък ще посея.
… Даже там любов ще се роди.
© Мимо Николов Todos los derechos reservados