2 февр. 2024 г., 11:44

Майка 

  Поэзия » Другая
234 0 0
Отвсякъде настъпваха чакалите.
Надеждата разкъсваха с очи.
Тя мяташе се в дивото реалити,
детето си невинно да спаси...
Лятото дойде и от гнездото
тя изхвърли своите чеда.
Че знае тя на прага на живота,
да се научат трябва да летят...
Тъй майката най-силно защитава
тя рожбите си винаги от злото.
Понякога раздялата остава
пътеката най-пряка към доброто.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Гулериа Все права защищены

Предложения
: ??:??