Отвсякъде настъпваха чакалите.
Надеждата разкъсваха с очи.
Тя мяташе се в дивото реалити,
детето си невинно да спаси...
Лятото дойде и от гнездото
тя изхвърли своите чеда.
Че знае тя на прага на живота,
да се научат трябва да летят...
Тъй майката най-силно защитава
тя рожбите си винаги от злото.
Понякога раздялата остава
пътеката най-пряка към доброто.