Не заключвай, мамо, пътната врата,

         остави да свети крушчичица една.

         Твоят син изгубен, обиколи го света

         и сега се връща скръбен у дома.

         Не проклинай, мамо, своята съдба,

         не живя като царица, а в борба.

         Гладна беше, да нахраниш своите деца.

         Те за благодарност те оставиха сама.

         И прощавай, мамо, моята вина,

         не избира никой майка, ни деца.

         Той, животът с невидима ръка

         дава всичко, сетне взема кръвнина.

         Не заключвай, мамо, пътната врата,

         жален там ще спра, в очите със сълза.

         Стъпките си плахи ще оставя във калта

         и изпил тъгата, ще потъна във нощта.