Не заключвай, мамо, пътната врата,
остави да свети крушчичица една.
Твоят син изгубен, обиколи го света
и сега се връща скръбен у дома.
Не проклинай, мамо, своята съдба,
не живя като царица, а в борба.
Гладна беше, да нахраниш своите деца.
Те за благодарност те оставиха сама.
И прощавай, мамо, моята вина,
не избира никой майка, ни деца.
Той, животът с невидима ръка
дава всичко, сетне взема кръвнина. ...