24 июн. 2014 г., 21:28

Маринковци 

  Поэзия » Пейзажная
503 0 1
Сърцето по Маринковци кърви...
На север от града малък,
под Милевска планина,
там е жизненият залък –
край една цветна долина.
Това парченце живот,
от прадедите запазено,
е сърцето на моя род –
от времето не е прегазено.
Пред прага на моя дом,
споменът все ме връща,
на носталгията е симптом ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Все права защищены

Предложения
: ??:??