Плаче южнякът в полята
с гласа на самотно дете -
цвете, посечено сляпо
от някой безимен палач.
Преследвайки страшния такт,
редом с машините крачим.
Още дулата димят. Сърцата
изтръгнахме. Мъртви сме, значи.
Не ще те зърна, чудна Еос*,
не ще усетя вече твоя плам!
С утрото ще долетиш, но аз
навярно няма да съм там...
*Еос - богиня на зората в гръцката митология.
© Александър Все права защищены