Марш към безкрая

Jan 2, 2011, 4:17 PM

Poetry » Other

731 0 9

Плаче южнякът в полята
с гласа на самотно дете -
цвете, посечено сляпо
от някой безимен палач.
Преследвайки страшния такт,
редом с машините крачим.
Още дулата димят. Сърцата
изтръгнахме. Мъртви сме, значи.
Не ще те зърна, чудна Еос*,
не ще усетя вече твоя плам!
С утрото ще долетиш, но аз
навярно няма да съм там... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Марш към безкрая

Want to read more?

Random works