Jan 2, 2011, 4:17 PM

Марш към безкрая 

  Poetry » Other
703 0 9

Плаче южнякът в полята
с гласа на самотно дете -
цвете, посечено сляпо
от някой безимен палач.

Преследвайки страшния такт,
редом с машините крачим.
Още дулата димят. Сърцата
изтръгнахме. Мъртви сме, значи.

Не ще те зърна, чудна Еос*,
не ще усетя вече твоя плам!
С утрото ще долетиш, но аз
навярно няма да съм там...

 


 

*Еос - богиня на зората в гръцката митология.

© Александър All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??