Създадени сме тъй несъвършени.
Случайни. Генерични. Като пешки.
От рехав плат и дързост сме скроени.
И цял живот се спъваме във грешки.
Виреем в този свят почти надменно.
Разменяме години за жълтици...
Нали сме програмирани за тленност —
умираме самотни. Като птици.
Уж търсим Бог у себе си с молитва,
а пак сме щрих накриво в канавата...
Навярно Той не спира да опитва,
но все не си надскача черновата. ...