Матрица без дефекти
Създадени сме тъй несъвършени.
Случайни. Генерични. Като пешки.
От рехав плат и дързост сме скроени.
И цял живот се спъваме във грешки.
Виреем в този свят почти надменно.
Разменяме години за жълтици...
Нали сме програмирани за тленност —
умираме самотни. Като птици.
Уж търсим Бог у себе си с молитва,
а пак сме щрих накриво в канавата...
Навярно Той не спира да опитва,
но все не си надскача черновата.
И сякаш нерешено уравнение
Го гледа от дъската бяла в Рая.
Да, отговорът значел би спасение
в душите ни от Страшен съд накрая.
Но някъде се губи нещо дребно...
Едно съвсем банално неизвестно.
Нали живеем уж да сме потребни.
А губим с мрака битката нечестно.
Та как да се стремим към съвършенство,
самите щом сме пропуски в чертежа
на свят, замислен като равноденствие,
където властват нощните метежи?
Но стига сме винили Архитекта,
че грях ни е вменил. И е обръгнал...
Направи ли матрица без дефекти,
излишен ще е тук. И ще си тръгне.
© Пепа Петрунова Все права защищены
Свързани произведения
дори вратата гневно не затръшнал,
че своя дух, божествена закалка,
вградил е в нас и вярата насъщна.
До лудост е играта усложнена, ...
Комментарии
-
Дейзи... думите ти болят!
-
Той ни е създал, а пътищата към съвършенството са наша грижа. Браво!!!
-
Нали сме си избрали тази тленност и ценното душевно дизертьорство
и Шекспир е на драмата си пленник, ...театърът остана без актьори! -
Версия 2022.0 нещо хич не ми харесва.
-
Абсолютно точно, Пепи. Трябва да има равновесие... във всичко.
-
В хода на евлюцията хората стават все по-добри. Във всяко отношение. В това число и в изработватето на оръжия за самоунищожение. Също стават по-добри лицемери, по-изкусни лъжци. Ама пишат и по-хубави стихове.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
