Мазохист

MayaKoleva (Майчето)
62 96

10 мар. 2022 г., 17:15

Поэзия

475 0 2

В собственото си сърце ножове един по един забивам.

Сълзи, носещи тъй много болка, лея, вместо да изтривам.

Разпада се пред мен света отново и отново, като стъкло.

И тез парчета остри сякаш забивам в мен едно по едно.

Аз ранявам се сама, безжалостно, със спомени, представи.

И думите твои от миналото - падащи върху мен сгради.

Сякаш вървя из тръни, бодли, които раздират ми душата.

И щом погледна в реалността, пак усещам болка позната.

Защо ли моята мисъл непрестанно скита се из мрака?

Мазохизмът емоционален е на рамото ми като сврака.

И ноктите си е впила силно в моето сърце, то кърви.

Не мога да изкореня чувствата, ах, как силно ме боли.