Бяла и пухкава, сякаш е лунна,
грейнала в тъмното моя мечта -
волно политнала песен петсрунна,
аз камертон съм - трептя и звуча.
Черните облаци често закриват
моята бяла сребриста луна,
но и зад тях сърповидната крива
пак просветлява над мойта вина.
Тя е в това, че от толкова време
все се опитвам да хвана лъча
и да обязда със сребърно стреме
моята бяла, леляна мечта.