12.12.2011 г., 9:47 ч.

Мечта 

  Поезия » Любовна
4.5 / 8
817 0 13
Бяла и пухкава, сякаш е лунна,
грейнала в тъмното моя мечта -
волно политнала песен петсрунна,
аз камертон съм - трептя и звуча.
Черните облаци често закриват
моята бяла сребриста луна,
но и зад тях сърповидната крива
пак просветлява над мойта вина.
Тя е в това, че от толкова време
все се опитвам да хвана лъча
и да обязда със сребърно стреме
моята бяла, леляна мечта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Предложения
  • Гори свещицата любов във нас, но пламъчето често лъкатуши... И мисля си дано не дойде час, когато то...
  • Разпилени по паважа сърчица от хартия разноцветна днес ме спряха. И навярно след среднощна веселба т...
  • на Йоана Моя тъжна любов, добър ден, вече нищо добро не ти нося. Аз съм скучен до болка рефрен и къл...

Още произведения »