Имам аз една мечта и тя е моята звезда!
Косата и е златна и прекрасна.
Очите и са зелени и неустоими.
Гласът и е като неземен звук, който е безценен и неповторим.
Тя е като богиня,
но уви,
не ме вижда, не ме чува и върви!
Всеки път, когато я докосна,
сякаш в небето се пренасям.
Всеки път, когато ме погледне,
сякаш сърцето ми ще падне.
Всеки път, когато тя си тръгва,
сякаш животът ми изчезва.
Моля се всеки ден,
само за да я видя,
само за да я чуя
и пак цялата тъга отново да започне.
Моля се сърцето ми да спре
и завинаги да ме отърве.
Защото искам да ме няма,
затова, ако има нещо след това!
Моля се да ме разбере,
че тя е в моето сърце
и даже да го изгори,
то не спира да тупти.
Тупти с едничък лъч надежда,
тупти и не се подвежда.
Тупти безкрайно, силно, тежко,
тупти сякаш то е вечно,
но макар и да не е,
ти си вечна в него, слънчице!
Страх ме е от твоите сълзи,
страх ме е и треперя,
не искам никога да ги намеря.
Знай, че ако ги видя, ще умра,
но и без тях за теб умирам на мига!
Не искам в небесата да летя,
а искам в ада да умра!
Защото в рая ще те зърна
и ще те прегърна.
Ти сърцето пак ще счупиш,
но дано да се научиш,
че душата си ще дам,
само да си там.
Там, където времето е спряло,
там, където всичкото е бяло,
там, където има само като теб,
там, където няма да намериш мен.
Не ме забравяй, моля те, недей,
никога и няма!
Не защото за мен няма друга на света,
а защото те Обичам, затова!
© Симона Гълъбова Все права защищены