Имам аз една мечта и тя е моята звезда!

Косата и е златна и прекрасна.

Очите и са зелени и неустоими.

Гласът и е като неземен звук, който е безценен и неповторим.

Тя е като богиня,

но уви,

не ме вижда, не ме чува и върви!

Всеки път, когато я докосна,

сякаш в небето се пренасям.

Всеки път, когато ме погледне,

 сякаш сърцето ми ще падне.

Всеки път, когато тя си тръгва,

сякаш животът ми изчезва.

Моля се всеки ден,

само за да я видя,

 само за да я чуя

и пак цялата тъга отново да започне.

Моля се сърцето ми да спре

 и завинаги да ме отърве.

Защото искам да ме няма,

затова, ако има нещо след това!

Моля се да ме разбере,

че тя е в моето сърце

 и даже да го изгори,

то не спира да тупти.

Тупти с едничък лъч надежда,

тупти и не се подвежда.

Тупти безкрайно, силно, тежко,

тупти сякаш то е вечно,

 но макар и да не е,

ти си вечна в него, слънчице!

Страх ме е от твоите сълзи,

страх ме е и треперя,

 не искам никога да ги намеря.

Знай, че ако ги видя, ще умра,

но и без тях за теб умирам на мига!

Не искам в небесата да летя,

а искам в ада да умра!

Защото в рая ще те зърна

 и ще те прегърна.

Ти сърцето пак ще счупиш,

но дано да се научиш,

че душата си ще дам,

 само да си там.

Там, където времето е спряло,

там, където всичкото е бяло,

 там, където има само като теб,

там, където няма да намериш мен.

Не ме забравяй, моля те, недей,

никога и няма!

Не защото за мен няма друга на света,

 а защото те Обичам, затова!