Душата ми е волна птица.

Не я зазиждай в клетка.

Една любов наднича от зениците,

И свети с образ тъй далечен.

Тя е само блян , роден от идеалния ми свят.

И зная ще изчезне щом зората се разпукне.

Недей, любов! Тъй прекрасен е сънят,

В който до тебе мога да се сгуша.

Изгрява утрото, в което с теб ще се сбогувам.

Ще рухнат мечтите ми така неосъществими.

Макар и в сън недей да ме целуваш,

Че после няма да преглътна дълго името ти.

Все ще е на устните ми,

като отпечатък най-дълбок.

Разсъмва се. Небето става светлосиньо.

Сега отиваш си, любов.

Дано довечера не ме подминеш.

Автор: Полина Велчова