Душата ми е волна птица.
Не я зазиждай в клетка.
Една любов наднича от зениците,
И свети с образ тъй далечен.
Тя е само блян , роден от идеалния ми свят.
И зная ще изчезне щом зората се разпукне.
Недей, любов! Тъй прекрасен е сънят,
В който до тебе мога да се сгуша.
Изгрява утрото, в което с теб ще се сбогувам.
Ще рухнат мечтите ми така неосъществими.
Макар и в сън недей да ме целуваш,
Че после няма да преглътна дълго името ти.
Все ще е на устните ми,
като отпечатък най-дълбок.
Разсъмва се. Небето става светлосиньо.
Сега отиваш си, любов.
Дано довечера не ме подминеш.
Автор: Полина Велчова
© Полина Велчова Всички права запазени