МЕЧТАНИЕ КРАЙ ФУРНАТА ЗА БАНИЧКИ
Понеже съм си гладен, пък и беден,
а ти – да дойдеш днес? – ми обеща,
те чакам аз на фурната – от седем! –
и ще те чакам чак до вечерта.
Пекарят вече трета фурна вади,
а теб те няма – чудя се, защо?
И – от Валери вече станах Влади! –
по теб направо втасах на тесто.
Да знаеш само колко си мечтая
да ме почерпиш баничка с боза! –
и най-подир да вържа двата края,
нахранил задстомашната жлеза.
Но – работата, май, че се оплеска.
Защо не спря поне едно такси?
Не дойдеш ли на фурната и днеска,
и Господ няма как да ме спаси!
Един статист в нищожно малка роля,
протегнал дъх към огнената пещ,
навярно чуваш колко ти се моля? –
и съм готов за теб да пална свещ.
Купи ми барем някоя милинка? –
с врабчетата да хапна на обяд,
че в пустата Борисова градинка
по теб направо си умрях от глад!
17 август 2024 г.
гр. София, 8, 35 ч.
© Валери Станков Все права защищены
протегнал дъх към огнената пещ,