МЕЧТАНИЕ КРАЙ ФУРНАТА ЗА БАНИЧКИ

Понеже съм си гладен, пък и беден,

а ти – да дойдеш днес? – ми обеща,

те чакам аз на фурната – от седем! –

и ще те чакам чак до вечерта.

Пекарят вече трета фурна вади,

а теб те няма – чудя се, защо?

И – от Валери вече станах Влади! –

по теб направо втасах на тесто.

Да знаеш само колко си мечтая

да ме почерпиш баничка с боза! –

и най-подир да вържа двата края,

нахранил задстомашната жлеза.

Но – работата, май, че се оплеска.

Защо не спря поне едно такси?

Не дойдеш ли на фурната и днеска,

и Господ няма как да ме спаси!

Един статист в нищожно малка роля,

протегнал дъх към огнената пещ,

навярно чуваш колко ти се моля? –

и съм готов за теб да пална свещ.

Купи ми барем някоя милинка? –

с врабчетата да хапна на обяд,

че в пустата Борисова градинка

по теб направо си умрях от глад!

17 август 2024 г.

гр. София, 8, 35 ч.