15 окт. 2022 г., 11:19

Мечтания 

  Поэзия
342 0 0

В тъмна доба на тебе наречена,
отброявам с тъга часовете.
В русло дълго на Времето вечно
водопадът ми шеметно свети.
Есен пъстра дърветата шари
и събира лъчи във смолата.
Двупосочен се смее янтарът,
разположил зърна по полата ми.

Слънце грее, а тебе те няма,

как така преобърна света ми?

Във очите от сълзи пияни,

с пукот някоя мълния гръмне.

В тъмна доба отсъства луната,

вместо теб дето все ме целуваше.

По Вселената зов ще изпратя,

та дано от нощта да изплувам.

© Елия Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
  • Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...
  • Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...
  • Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...

Ещё произведения »