В тъмна доба на тебе наречена,
отброявам с тъга часовете.
В русло дълго на Времето вечно
водопадът ми шеметно свети.
Есен пъстра дърветата шари
и събира лъчи във смолата.
Двупосочен се смее янтарът,
разположил зърна по полата ми.
Слънце грее, а тебе те няма,
как така преобърна света ми?
Във очите от сълзи пияни,
с пукот някоя мълния гръмне.
В тъмна доба отсъства луната,
вместо теб дето все ме целуваше.
По Вселената зов ще изпратя,
та дано от нощта да изплувам.
© Елия Todos los derechos reservados