Препъвам се в нещо самотно-горчиво
и старата болка се счупва на две.
Перце вдъхновено тъга изгори го
и политам със тебе, но пак без криле.
Разбиват се в мене погледи хиляди,
както водата се блъска в скалите.
Очите ми дирят само мечтите ти,
обличам си в хубаво минало дните.

Добре ми стои да се гледам такава
във нещо далечно магически влюбена,
да знам, че очакване само остава
и нежност в дълбоките нощи пробудена...