24.01.2015 г., 19:54 ч.

Мечтания 

  Поезия
677 0 0
Препъвам се в нещо самотно-горчиво
и старата болка се счупва на две.
Перце вдъхновено тъга изгори го
и политам със тебе, но пак без криле.
Разбиват се в мене погледи хиляди,
както водата се блъска в скалите.
Очите ми дирят само мечтите ти,
обличам си в хубаво минало дните.
Добре ми стои да се гледам такава
във нещо далечно магически влюбена,
да знам, че очакване само остава
и нежност в дълбоките нощи пробудена...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рая Георгиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??