18 окт. 2011 г., 11:59
Мечтата на бедняка
МЕЧТАТА НА БЕДНЯКА
Не съм дошъл да се сбогуваме.
Снемете маските.
Излишни са думите.
От ясно по-ясно е.
Вече не вярвам в поличби.
Приберете си иконите.
Аз съм роден да обичам.
Вие – да се молите.
Хайде да хвърлим оковите.
Вашите – бичовете.
Моите – злобата.
И да си кажем право всичко.
И нека Бог и Сатаната онемели да ни зяпнат
и да се прегърнат.
После, свели поглед към земята,
за нас да се помолят в църква.
© Ангел Веселинов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Роден си за обич!
-
Ако ние я нямаме вярата, то безплодна е молитвата им...Все ще лъкатушим между добро и зло...
-
Силно!!!
-
!!!!!!!
-
!!!!!!!!!!
-
Автентичен стих.Хареса ми много!Поздрав!
-
Харесах много! Особено финала!
Поздрави и от мен! -
Поздрав,Ачо!
-
Маршируват...
Когато спират,
не за друго е,
а да се надплюват.
Щръкне ли някой
в редицата,
бързичко му отсичат
главицата
и пак маршируват.
Задъхват се...
Ужас!
Ято птици
над главите им –
не му пука
за парите им!
Отмъщават -
спират,
минират,
избухва,
умират...
Но пак летят си
птиците,
не им пука за
матриците.
Мечтата на бедняка ли? А, да, да - на родения да обича, на закопнелия отхвърлянето на всички окови, на щръкналия в редицата, на птицата, стрелкаща се в простора, на която не й пука за матрицата, на осъзналия новото робство - финото, лицемерното, осъществявано от тези, които, уж галейки обикновения човечец, го раздират до кръв...
Замисляща, силна творба! Поздравления за нея, Ачо! -
Поздравления за силния стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
