purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
18.10.2011 г., 11:59 ч.

Мечтата на бедняка 

  Поезия » Друга
611 0 10

МЕЧТАТА НА БЕДНЯКА

 

 

Не съм дошъл да се сбогуваме.

Снемете маските.

Излишни са думите.

От ясно по-ясно е.

 

Вече не вярвам в поличби.

Приберете си иконите.

Аз съм роден да обичам.

Вие – да се молите.

 

Хайде да хвърлим оковите.

Вашите – бичовете.

Моите – злобата.

И да си кажем право всичко.

 

И нека Бог и Сатаната онемели да ни зяпнат

и да се прегърнат.

После, свели поглед към земята,

за нас да се помолят в църква.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Роден си за обич!
  • Ако ние я нямаме вярата, то безплодна е молитвата им...Все ще лъкатушим между добро и зло...
  • Силно!!!
  • !!!!!!!
  • !!!!!!!!!!
  • Автентичен стих.Хареса ми много!Поздрав!
  • Харесах много! Особено финала!
    Поздрави и от мен!
  • Поздрав,Ачо!

  • Маршируват...
    Когато спират,
    не за друго е,
    а да се надплюват.
    Щръкне ли някой
    в редицата,
    бързичко му отсичат
    главицата
    и пак маршируват.
    Задъхват се...
    Ужас!
    Ято птици
    над главите им –
    не му пука
    за парите им!
    Отмъщават -
    спират,
    минират,
    избухва,
    умират...
    Но пак летят си
    птиците,
    не им пука за
    матриците.


    Мечтата на бедняка ли? А, да, да - на родения да обича, на закопнелия отхвърлянето на всички окови, на щръкналия в редицата, на птицата, стрелкаща се в простора, на която не й пука за матрицата, на осъзналия новото робство - финото, лицемерното, осъществявано от тези, които, уж галейки обикновения човечец, го раздират до кръв...
    Замисляща, силна творба! Поздравления за нея, Ачо!
  • Поздравления за силния стих!
Предложения
: ??:??