mislitel (Георги Каменов)
1137 11109
26 окт. 2019 г., 10:00

Мечтата на една играчка 

  Поэзия » Для детей
1297 5 16

Очите ми са стъклени мъниста, 

сърцето ми е късче тенекия, 

душата ми е лампичка лъчиста, 

играчка съм на улична сергия. 

 

Очаквам някой да ме купи, 

а после да ме подари

на дете, което ще ме счупи

и за мен ще рони то сълзи... 

 

Съдбата ми така е начертана

с обречен край на прашния таван, 

или в контейнера на части разпиляна

сред другите боклуци там. 

 

 

Но стига ми и този миг на нежност 

в минутите, преди да дойде края! 

Готова съм да чакам даже вечност,

готова съм, и чакам.... и мечтая... 

 

22.10.2014

 

Георги Каменов 

© Георги Каменов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря и тук, Лора.
  • Радвам се, че попаднах тук. Много силна образност откривам. Свобода и лекота в боравенето с думите и смисъл. Благодаря!
  • Благодаря ти, Цвети.
  • Вълнуващ стих! Хареса ми сливането на обреченост, тъга, очакване и мечтаене, усетени чрез “ изповедта на една играчка”! Поздравявам те!
  • Ангелче, хубав поглед и виждане.
    Ина, наистина няма ирония, доколкото за рисуването по стените, живот и здраве, ще пусна нещо и по тази тема 😊
    Радвам се на присъствието и оценката ти, адаш.
    Благодаря сърдечно, приятели!
  • Силно.
  • И аз се изненадах малко, че играчката очаква да бъде купена, подарена и счупена... това създаде един друг образ на "играчката", но понеже е за деца, реших, че няма ирония - Мечтата на играчката е децата да мечтаят за нея и й стига "този миг на нежност"!... Георги, подсети ме за играчките в моето детство - аз постоянно си мечтаех за боички и ако може някъде да рисувам и да оцветявам, мечтаех си да е по стените...
  • Леле, Ничка, красота!
    Благодаря за този невероятен коментар!
  • Знаеш ли Гош, че и играчките имат чувства и оживяват, когато децата спят!
    Грижат се за тях, пазят ги от чародейката с абаносови очи Тъмна Звезда!
    И играчките имат сърца, боли ги когато някои ги счупи, разкъса, изхвърли!
    Винаги като дете си представях, че в нощта оживяват, говорят си, играят си!
    Заедно с цветята, където се крият феи и знаят, кое дете е послушно и кое не!
    Затова винаги си изяждах попарата и никога не чупех играчките си!
    Все още си ги пазя!
    Напомнят ми за детството, за онзи вятър с портокалови очи и дървото с вълшебни
    листа и гномчетата, които са зеленобради и живеят в мъховете и папурите!
    А елфите в чашките на цветята, където пчелите са техните птици, а слънцето
    медена пита с нектар, които го дават слънчевите трептеи-това са същества с
    кехлибарени очи и златни дрешки, вплели пурпурни залези и алени изгреви!

    Браво Гош!
  • Кети, разкодирала си стихчето напълно!
    Мариана, много оригинална гледна точка, не бях го поглеждал откъм тази позиция!
    Стойчо, и твоят коментар обогати това ми стихче!
    Приятели, удоволствие ми бе да прочета вашите дълбоки коментари! Благодаря от сърце!
  • Не сме ли играч(ки) на съдбата?
    Навярно едно разпадане ни предстои!
    Поздравления, Георги,за вложената ирония!
  • Всяка играчка мечтае за малко нежност преди да бъде счупена или захвърлена. Замисли ме. Когато ги подаряваме на някое дете би трябвало да обясним. Поздравления!
  • Но и солта не е полезна, ако се прекалява с нея. Води до проблеми със зрението и прочие.
    Благодаря ти отново, но сега има и бонус, усмивка 😊
  • Захарта е много вредна, Мислителю, затова и не пиша захаросани коментари.
  • Блу, доста грубо изказване, но пък е хубаво и критика да има, освен само аплодисменти. И, да, точно за деца е.
    Благодаря ти за включването.
  • За деца?! Повече ми прилича на откровение на осъзнала се жрица на любовта.
Предложения
: ??:??