Очите ми са стъклени мъниста,
сърцето ми е късче тенекия,
душата ми е лампичка лъчиста,
играчка съм на улична сергия.
Очаквам някой да ме купи,
а после да ме подари
на дете, което ще ме счупи
и за мен ще рони то сълзи...
Съдбата ми така е начертана
с обречен край на прашния таван,
или в контейнера на части разпиляна
сред другите боклуци там. ...